Коледа е! Както на всеки празник хората си разказват любими спомени от миналото. И аз разказах. Но не един, а няколко.

Спомням си, че преди никой не празнуваше Коледа. Преди , означава преди промените. Очаквахме, не коледната, а зимната ваканция. На празника не идваше дядо Коледа, а дядо Мраз. И за мен този човек с червената мантия си е чист дядо Мраз.

Спомням си как колехме прасето при дядо. Много ми беше тъжно, но пък лесно го прежалвах. Тогава всички се събирахме -братовчеди, роднини, съседи и познати. Наставаше една веселба. И тогава, когато по-старите си пийнеха започваха да пеят коледни песни. На мен ми  бяха досадни, но пък те май много се радваха. Моя дядо имаше една кана,която пазеше от сватбата си, стъклена, голяма и тумбеста. С нея наливаше на гостите вино и по някое време започваше да наражда едни странни приказки, богословки. Държеше високо каната и аз все си мислех, че ще я изпусне.

Сега вече е различно. Сега празнуваме, някак на сила. И това време никога няма да се върне