Докато се канех да напиша нова история ми хрумна темата на тази. 
Преди време се срещнах с едно българче на 10, което живее е САЩ.  

Аз му подарих книги за деца, на български. Когато му ги подадох се сетих, че може би детето не чете на български. И той сам ми каза: "Благодаря, но аз не чета на български."
Питах го защо не се е научил да пише и чете. Той не ми отговори. След това се опитах аз да си отговоря и да се поставя на негово място - той ходи в американско училище, родителите му работят, може би не се нуждае от езика на родители си.

Опитах се да предизвикам интереса му като му казах,че в тези книги е описана българската история. И го питах на колко години е САЩ. Той безупречно ми отговори, че е на 200. И след проста аретмитична сметка излезе, че България е много по-стара. И така обяснявах му неща, които сме чели в учебниците - колко е важен езика, за да се съхрани държавата и т.н. Но не са ли отживелици вече тези приказки?
Не мисля! Защо тогава толкова много мъки са преживели онези всички възрожденци? Защо са положили толкова много усилия за да върнат българския език в църквата, в училище? Има един отговор и той ще е все същия- за да я има България?

Нина