В последните дни все по-често си задавам този въпрос. Все пак всяко нещо си има цена. 

Започнах да работя от 2 курс, виждах смисъл в това. Ще натрупам опит, пари, знания. И оттогава, вече  6 години нямам свободно време. Това го осъзнах наскоро, трябваше да остана в болничен за 1 месец. За първи път от 6 години разполагам с безкрайно много свободно време, в което мога да правя каквото ми се прави без да ме грезе съвестта, че си губя времето. Защото през всичките тези години винаги е имало нещо, което трябва да свърша, когато не съм на работа - да пиша проекти, да уча, да пиша дипломна, да карам курсове, да се уча да шофирам ...А ако имам отпуска тя е за 2, 3 седмици, която съм чакала цяла година.

Не мога да опиша с думи блаженството от свободното време - време за себе си, време за нещата, които съм обичала да правя цял живот преди да започна да работя ...

Мислих се, че съм се променила. И пак разбрах колко е прав любимия ми човек като казва, че хората не се променят. За този 1 месец рабрах, че съм си същата, просто малко по-бедна - няма как да си платя свободното време...


Enjoy
Nina

това само една жена го може, няма време а има любим, ние като имаме време нямаме любими и като нямаме време нямаме любими интересно някак :)))

или както ние ги наричаме "белите хора" работят и производителността на труда им е доста по-висока отколкото в милата родина. Следователно идва моментът с четиридневната работна седмица, защото те осъзнават, че свободното време е много ценно.
Но... това го правят ХОРА. Не очаквай същото от "представителна извадка тип ПАСМИНА" :-)

Поздрави

оттам насетне живея в лудница...но чак в последно време осъзнах колко ми липсва свободното време..просто да се излежавам и да не мисля за никой и нищо..а не да хвърча по задачи от 07 до 23 часа и да се опитвам да съчетая гримирането с пиенето на кафе сутрин, маникюра и обедната почивка, плащането на сметки с купуването на подарък за рожден ден...и какви ли не неочаквани комбинации:)))

свободното време е най-хубавото нещо! И не трябва да забравяме да си го осигуряваме постоянно.
Трябва да се балансират нещата, но...какво става? Бачкаш, бачкаш, учиш, и както казваш нямаш време за себе си. Ми - за какво бачкаш, ако нямаш време за себе си. Нали това е нашия живот. И го живеем заради нас самите.

В крайна сметка, най-важният си ти и хората около теб!
То и на запад, като гледам разните му филми, хората се разделят заради липсата на време, а не поради наличие на друга връзка например.

Don't worry, be happy! :)

Аз си мисля, че има начин нещата да са по друг начин, но все още нямам решение?
Вие?

Нина